bad,bad habits

Случвало ли ти се е сънуваш толкова реално, че да усещаш всеки допир, всяко движение, всяка емоция. Знам, че си го изпитвал. Съня, в който се чувстваш превъзбуден . Усещаш как ръцете и си проправят път по лицето ти, бавно се спускат към врата ти, задържайки се за момент там. Преминават през раменете ти и започват да си шарят по гърба ти като оставят малки червени следи след себе си от ноктите, които достатъчно дълбоко се забиват в него. Косата и е толкова мека и допирът и до лицето ти те кара да настръхваш и да искаш просто да заплетеш ръцете си в нея. Парфюмът и оставя ефирна следа след себе си и вече се усеща върху кожата ти. А, устните и жадно търсят твоите. И те целуват, с онази целувка, която те провокира да потърсиш още сто. И изведнъж се събуждаш. Изплашен с пресъхнала уста и студена пот по челото ти. Настръхнал.  Докосваш устните си, преглътваш звучно заседналата буца в гърлото ти и побягваш към банята за ледения душ, които така и не помага. Събуждаш се с чувство за блудство. Готов си да изпълниш всяка една твоя добре укривана перверзия в съзнанието ти точно в момента.
Аз съм там. И те гледам. Стоя на края на леглото ти или на канапето срещу него. Кръстосала съм краката ми. Прекарвам ръцете си през шоколадовите си къдрици и се заигравам палаво с някой друг кичур. По устните ми е разлята онази дяволита усмивка. Наблюдавам те с пламъци в очите, с разпален поглед ,който всява похот. Следя как се движиш, къде се докосваш, как дишаш. Усмихвам се когато пулса ти се усилва и колкото и да се въртиш в празното, или споделено с жена ти, легло, колкото и да затваряш очите си, за да се върнеш отново там, където бленуваш да бъдеш чувстваш само едно – Похот. Да, това съм аз.
Обливат те топли и студени вълни, защото си разпален. Желанието у теб напира и става некотролируемо. Страстта ти се преражда. И изнервен ставаш от леглото, за да намериш кого да вкараш в него. А, ако то е пълно…
И за момент само един сън нарушава целия баланс в живота ти. Кара те да се чувстваш по-празен от всякога.
Да, но аз пак съм там. И те наблюдавам. Но, този път душевно и емоционално нахранена. Със същата тази усмивка. Готова да ти сервира поредната доза прегрешение, за да ме усмихнеш отново. Докато не ми станеш безличен. Докато не съм изпила и последната капка от душата ти и вече на вкус си горчив. Защото аз ти вгорчих съществуването. След това се местя на следващия, които има подобна история на твоята. Сполетява го същото нещастие, поднесено с различна текстура. И аз отново съм усмихната и душевно нахранена. А ти си поредния глупак, който става жертва на Похотта.
Тази,която може да сбъдне всички мечти на всеки потънал в монотонния си живот. Изабела беше  в елита на Петербург,със слава,която всички жени критикуваха,а всички мъже тайно искаха да посетят. Всяко момиче,което искаше живота и да преминава в аристократичните среди,всяка вечер в различна фамилия се срещаше първо с Иза.