Alexey /Alec'/ Belyaev

На шестнадесет, с изтъркани и износени дрехи, които не му ставаха, с прогизнали от дъжда обувки и с разбита устна. Дългове и наркотици, ето какво. Още от ранна възраст незаконния живот в Голямата ябълка беше завлякъл момчето в дупката, наред с проститутки и стотици други деца, задлъжнели, прегладнели и изгонени от родината си. Преди да се усети се намери на улицата, прокажен от родителите си, отхвърлен от приятелите си.. беше стигнал толкова ниско, че крадеше пари и бижута, мебели и дори вази, които да продава, за да може да си купи дрога. Но скоро парите свършиха..тогава започнаха и проблемите.
--- След 9 години.
Алек бавно си пробиваше път през тълпата танцуващи. Миришеше на пот, секс и алкохол в едно от най-известните нощни заведения в Ню Йорк. И златна мина за стоката на Алек. Беше сключил перфектната сделка с шефа на клуба - делят парите 60 на 40 в полза на Беляев. Заедно с редовното снабдяване на още четири клуба в центъра и личните пратки към видни политици и бизнесмени, за 9 години живота му се беше променил коренно. От старите раздърпани дрехи, които носеше в началото, сега покриваше стегнатото си тяло с модерни костюми на Армани или Ралф Лорен. Живееше в мезонет, разположен в Манхатан, имаше пари, имаше.. всичко. Изкачи стъпалата, водещи към ВИП зоната на клуба и с удоволствие се махна от миризмата на друсани тинейджъри. Тук музиката продължаваше да думти, но със значително по-ниски децибели от главната зала. На вратата го разпознаха и един бодигард го придружи към дъното на ВИП секцията, където се намираха кабинетите и тоалетните. Докато се разминаваше с проститутки, сервитьорки и клиенти, Алек се зачуди защо Девлин го беше повикал тази вечер.Той уверено почука на масивната врата, водеща към кабинета на наркобоса и след приглушеното "Влез!", натисна бравата и се озова в помещението, в което беше влизал точно два пъти. Девлин се беше разположил в троноподобен стол зад огромно дървено бюро..не изглеждаше доволен. -Седни! - заповяда му Дев и положи дървения стол, разположен срещу бюрото му. Алек се намръщи докато разкопчаваше светлосиньото си сако и се настаняваше на посочения му стол. -Разбрах, че семейството ти е мъртво и те търсят. - без да увърта мина по същество Девлин и го погледна. В очите му се четеше гняв, досада и любопитство, докато наблюдаваше движенията на Беляев. -Това не е мой проблем, а и от малък не съм в Русия? Десетина минути по-късно Алек напусна кабинета на Девлин, информиран, че трябва да се върне там и да оправи нещата, за да не го открият и евентуално да разберат за това в какво се е забъркал. Шефът му се беше погрижил за нещата. Още на другият ден беше изпратен в родината си и разбира се задвижваше негов бизнес с наркотици. А като по ирония на съдбата.. беше представен, като полицай. Високо уважаван и търсен.