Фамилия Ростов.

Майката орлица или студенокръвна дама, зависи през коя призма ще избереш да погледнеш. Така е позната в обществото Татяна Ростова. Вдовицата на Фьодор - собственик на вестник “Эксперт”, който умира при нещастен случай в печатницата. Пожарът засяга почти всички етажи от сградата, а жертвите и пострадалите са голяма част от работещите. Обществото се обръща срещу Татяна, която тогава е едва на 26 години, а това лесно я променя. С времето тя се превръща във студена и озлобена жена, която е изгубила повечето от наследството на покойния си съпруг, опитвайки се да покрие щетите, нанесени от изпепеляващите огньове. Основната и цел е да възпита трите си дъщери така, че да се омъжат добре, за да нямат бремето, което е имала тя.



Екатерина е една от близначките Ростов. Тя е по-малката от двете. Пълно копие на майка си. Арогантна и амбициозна. Красивите черти по лицето й умело прикриваха истинската й същност. Празната душевност, зад красивата опаковка. За нея най-важното нещо не е друго, а парите. Главната и цел е да оплете в мрежите си не друг, а самия Дмитрий Романов. Подготвяна от майка си за тази нейна стъпка тя се държи като една истинска дама в обществото, на която другите трябваше да подръжават. Класата й обаче е амбиция, която няма нищо общо със здравия разум.

Елизавета мразеше името си. Държеше всички да се обръщат към нея с Лиза. Близначката на Екатерина беше толкова еднаква, но и същевременно толкова различна от нея. Пълна противоположности, които наподобявайки една друга те довеждат до лудост. Лиза е плаха и тиха, с големи красиви сини очи, които обичат да се затварят в семейната библиотека. Да потъват в поредният приключенски роман или да прелистват старите издания на баща й. Държеше се дистанцирано от семейството си. Всъщност истината е, че не харесваше цялата тази куртоазция. Искаше да води нормален живот, в който намира своят рицар от книгите си и живее без да премисля следващата мащабна стъпка на фамилията. Никой от близките й не я познаваше истински, за тях тя не намираше мястото си сред тях.

Денем Ева бе детето от приказките. Онази руса красота, опиянена в сините океани - характерната фамилна черта. Тя заразяваше със смеха си околните, омайваше ги със сладкодумие и скромност. Но щом майка и потънеше в своите покой, Ева се превръщаше в жената от кошмарите на всеки един руски мъж. Остроумието й нямаше равно, а там където през светлата част на деня се въртяха налудничави шантави идеи, вечер лудостта й взимаше превес. И тя бе готова на всичко, за да потърси нещо, което да я изненада. Или поне да опита. До нощта, в която научи истината за убийството на баща й. Тогава сякаш двете й същности се прекъснаха, оплетоха и завързаха една в друга.