Фамилия Романов.


Тя е съвършена красавица, но красотата й облъчва със студенина. В погледа й се крие нещо куклоподобно и обездушено, но зад извисените кули на прикритост това се оказва просто поредната заблуда, която интелектуално извисената Романова успява да оплете. Постоянната й обиграна усмивка е символ на цинично-прагматичното й държание, каквото трябва да бъде според светските стандарти за положението на наследницата. Тя е идеала за руската красота, но зад цялата тази прелест се крие едно младо момиче, загубило баща си. Лиса обича братята си, толкова обожава да къса нервите им, най вече на Дмитрий. Ръката й бе искана многократно, но кандидатите така и не покриват стандартите й. Сякаш нищо не успяваше да впечатли младата Романова. Истината се криеше в късните часове на деня. Тогава когато луната отместваше мястото си на слънцето, тогава когато Лиса избираше да скрие своите демони, които я прояждаха от несигурност. След загубата на Николай нещо в нея се бе пречупило. Вече бездушността й сякаш не беше само поза..



Ако Лиса е сладката пакост на кралската фамилия, то Игор е срамната истина. Петното, което обичаше да пилее парите на руските данъкоплатци по кръчми, запои и жени, които, за да има трябва да откупи. Относно раждането му има известни спорове, свързани с прислугата. Остава загадка това дали из вените на Егор тече кралска кръв, но той не бива обезпокояван от това. Напротив. Още от малък намразва както баща си, така и по-големия си брат. Лиса е малкото семейство, което признава. Сам по себе си е говорещия фактът, че след мистериозното убийство на баща му, Игор прекарва няколко поредни дни в известен московски публичен дом. Празнувайки.

Дмитрий е първородният престолонаследник. В кръвта му е заложен печат за висшето управление. Съвестен и отговорен още от малък, когато се налагаше да пази прохождащата Настя от придворното куче и самото куче от невръстният Игор. Любящ по-голям брат, но суров с всички останали около него. След смъртта на баща си той не остава съкрушен, просто защото време за това няма. Дмитрий трябва да намери начин да се възкачи на определеното му с раждането място, както и да намери убиецът на баща си.

По-малкият брат на княз Николай-последният император на Русия. Павел е противоположната същност, той е най-чистата форма на Дявола. Образът му ехти в краищата на гнева и желанието за мъст. Болестна нужда от отмъщение, заради отнетия шанс, който съдбата така и не му осигури. Злобен по-скоро от колкото смел, но при никакви обстоятелства - страхлив. Всички свързват омразата му към брат си с последвалата му смърт, но никой не подозираше, че самият той беше изненадан от последните развития около фамилията, която винаги беше негова, но завинаги щеше да остане чужда.