profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
who is online?
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 30, на Съб Ное 18, 2017 1:00 am

With the lights out, it's less dangerous Here we are now, entertain us

Go down

With the lights out, it's less dangerous Here we are now, entertain us

Писане by Rose on Чет Ное 23, 2017 1:24 am

Маса хора облени в алкохол и цигарен дим водеше до лицемерие и суета. На приеми като този бе рядко водена. Обикновено оставаше вкъщи, защото не веднъж бе казвала, че щом ѝ се отдадеше възможност щеше да се измъкне. Да помоли за помощ, да извика полицията. Това, че си я подмятаха от човек на човек, дали като подарък или срещу определена сума, не променяше собственото ѝ мнение - единствения, който имаше наистина права над ѝ бе тя самата. За жалост, не всички го виждаха така.
- Вземи. - ръката му се плъзна по талията ѝ. Подаде чашата с алкохолната напитка, по скромната ѝ преценка - шампанско. Пръстите ѝ нежно поеха чашата и отпи малка глътка колкото да се смесва с всичката тази игра по роли, която представляваха подобни събития. Знаеше, че хората му са навсякъде и ако се опиташе да избяга или да каже нещо, той щеше да разбере на мига. А това, което докарваше спокойствието му тази вечер бе, че в гърдите ѝ гореше известен страх, какво можеше да се случи ако все пак си позволеше да предприеме някакво действие. Затова не смяташе и да пробва точно тази вечер. Нощта щеше да е като всяка друга. Щеше да се прави на красива, защото това се изискваше от нея и заради това носеше скъпата рокля, която ѝ бяха. Щеше да мълчи, защото никой нямаше да си помисли и да я пита нещо. На кого му е притрябвало да разпитва непознато момиче както и да изглеждаше, до когото и да седеше. Изискванията не бяха трудни, а вечерта можеше да е почти приятна особено ако успееше да се добере до градината на имението, в което бяха.
Възрастен мъж се приближи до Виктор Дашков - новия ѝ притежател и се поздравиха сърдечно сякаш се познаваха от цяла вечност, макар това да не бе изключена възможност. С един внимателен жест и извъртане на очите по посока на момичето, възрастния ясно заяви желанието си за усамотяване със стария си приятел. Очевидно имаха нещо много важно да си кажат и то не бе за ушите на всеки, още по-малко за тези на някакво си момиче. Дашков беше принуден да я пусне и тя за миг се зарадва за малкото си спечелено време. Достатъчно, за да потърси с поглед изхода за градината и да се слее с изтупаните мъже и издокарани жени. Отпи още една глътка от шампанското си и си запроправя път между хора повтаряйки ''извинете'' на всеки срещнат. Получаваше неодобрителни погледи и пуфтения от хората покрай себе си, но нямаше голямо значение. Нито щяха да я запомнят, нито щяха да си направят труда да ѝ вдигат скандал, че е прекъснала оживения им разговор за поредната глупост - нещо, което дъвчат сигурно откакто са се запознали, а почти всички тук изглеждаха да се познават от солидно количество години. Нямаше значение.
Градината беше точно пред нея. Последна пречка беше тежката врата, която трябваше да избута, за да излезе, но се бе изправяла и пред по-сериозни предизвикателства от това. Простора на градината ѝ даваше някакава лъжлива самоувереност, че може да побегне и да продължи чак до края на света. До място където щеше да е безопасно. Някое тайно, скрито, тъмно и тихо кътче, което щеше да съществува само за нея и за никой друг, но това бяха илюзии. Само илюзии както винаги, защото три борчета в страни можеше да види зоркия поглед на един от кустюмираните, с които бе дошъл Дашков. Една грепна стъпка от нейна страна и отново щеше да бъде прибрана вътре, сред скучните гости и оживеното дебатиране,а точно това не искаше. Засега поривите за бягство щяха да си останат подтиснати. Просто гледаше мрака в нощта и отпи още една глъткна от шампанското си, когато чу стъпки до себе си. Не ѝ трябваше дори да го вижда, за да го познае. Не преди дълго това беше човека, който я пазеше за себе си. Парфюма му беше болезнено познат и някак си я връщаше в онова време преди година или две, когато за пръв път го видя. Поредния гоподар. Поредния купувач. Поредния колекционер на души, който сякаш нямаше друга причина да пилее парите си. Това беше въпрос, който винаги си бе задавала. Защо им бе на всички тях , онези който решаваха, че искат да си я купят, да харчат парите си за някакво живо същество? Имаше много по-интересни неща, но те се спираха точно на дишащите придобивки.
- Мина време. - отпи още една глътка от шампанското си и се обърна към мъжа, а чертите му не се бяха променили. Точно какъвто го помнеше.

_________________


  I'll never be more than

a wolf at your door

  for dinner
  
avatar
Rose
Middle clas

Брой мнения : 20
Points : 29
Reputation : 3
Join date : 20.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите