profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
who is online?
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 30, на Съб Ное 18, 2017 1:00 am

berezin's home

Go down

berezin's home

Писане by Annax on Сря Ное 22, 2017 10:42 pm


_________________
Nothing is real.
I can’t remember anything Can’t tell if this is true or dream Deep down inside I feel the scream This terrible silence stops me
avatar
Annax
Elit
Elit

Брой мнения : 9
Points : 14
Reputation : 1
Join date : 22.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: berezin's home

Писане by Annax on Сря Ное 22, 2017 10:43 pm

Имаше нужда от почивка. Сънуваше майка си постоянно. Изминаха две години и тя продължаваше да я сънува, изпълнена с тъга. Спомняше си, как се прибра от пътуване и баща й я посрещна с тази новина. От тогава всичко беше различно. В дома им имаше повече пазачи. Тя не излизаше сама. Баща й сега я пазеше повече от всичко, а опитите му да я омъжи бяха все по-досадни. Знаеше, че става твърде голяма, но просто не можеше. Не можеше да се омъжи туко така. Тя имаше нужда от мъж, който да обича. Искаше да прекрачи поставената граница, искаше да чувства, а не просто да съществува. Бореше се с норми, които са поставени много преди нейното съществуване и знаеше, че в един момент може да плати с живота си за това. 
Остави бележка на баща си, целуна го по челото и изкочи безсушмно от покоите му. Стъпваше бързо и тихо, като котка. Стигна каретата си, погледна кочиаша си и му кимна. Качи се в каретата и потеглиха. Отиваше да види леля си, а и имаше нужда да се отдели от това място. След загубата на майка й, изпитваше празнота и мрак, студ и тъга. Обичаше баща си и сякаш се състаряваше с всеки изминал ден, живейки в мъка от загубата на жена си. Анна знаеше, че родителите й са като всички останали, оженени насила, без право на глас. Знаеше, че в началото дори не са знаели, как да си говорят и да спят в едно легло. Но майка й, й бе разказвала как с времето между тях са се появили любовта и пламъка. А Анна бе доказателство за тяхната любов и отдаденост. Обгрижваха я и я гледаха като писано яйце. Анна имаше свобода, което бе създало нотка на бунт в характера й. Опиташ ли се да й отнемеш нещо, то тя нападаше с всичка сила. 
Пътуването бе едва ден. Но бе посрещната с прегръдки и сълзи от радост. Леля й имаше невероятно семейство. И тя самата бе идол на Анна. Мария, бе напуснала бащиния си дом едва на 20, последвала любовта на живота си и създали едно невероятно семейство. По-късно поискала прошка на баща си и той й простил. И Анна мечтаеше за това, но времето й изтичаше. Скоро никой нямаше да я поиска, независимо с любов или не. Бе навършила 27 и времето й изтичаше. Въпреки красотата и младоликото й лице, тя ставаше стара за женени. Обществото нямаше така лесно да приеме брака й, особено ако е по любов. Но тя отстояваше мнението си, независимо от хората.
Остана при леля си седмица, след което реши, че иска да се върне по-рано от обявеното, а и знаеше че баща й ще се зарадва. Тръгнаха и малко след това имаха проблем с каретата. Наложи им се да пренощуват в един хан. Имаха възможност да тръгнат една по обяд на другия ден. Наложи се да пътуват бавно и на Анна й се стори, че пътуват цяла вечност.
Стигнаха късно през нощта. Някъде в дълечината се чуваше лай на кучета. Зимата наближаваше и започваше да става студено. Дъхът й излизаше под формата на пара. Сгуши се в кошуха си и влезе. Тихо се заизкачва по стълбите, мислейки си куп неща. Знаеше, че ако майка й бе жива, щеше да я посрещне, чула я да влиза. Мина покрай стаята на родилтеи си и се спря. Докосна вратата, затвори очи и си спомни колко хубаво семейство бяха, изпълнено със смях, радост и любов. Отвори очи, отдели се от вратата и продължи по коридора. Никога нямаше да забрави как си бе избрала най-далечната стая. За да не чуват родителите й как се промъква нощем и ходи при конете. Вървеше бавно и изморено, имаше чувството, че ще заспи и рухне по средата на коридора. 
Чу се как една от вратите се отвори и върху нея връхлетя някой. Преди да успее да реагира, бе притисната в стената. Дъх на алкохол се носеше от въпросния човек. В опита си да го избутаразбра, че е мъж и ще й е доста трудно да го пребори, замисли се дали да не започне да крещи. Бореше се с него, но не се получаваше. Едната му ръка беше на стената, а другата здраво увита около кръста й. За първи път се почувтсва като цвете. Крехка и ранима. Не познаваше този мъж и не знаеше, какво иска той от нея, но определено нямаше намерение да я пусна. След малко усети как дъха му се приближи и обърна главата си настрана. 
- Кой, дявол да го вземе, си ти? - изсъска тя, докато се бореше да избегне целувката му, пропита с алкохол и разврат.

_________________
Nothing is real.
I can’t remember anything Can’t tell if this is true or dream Deep down inside I feel the scream This terrible silence stops me
avatar
Annax
Elit
Elit

Брой мнения : 9
Points : 14
Reputation : 1
Join date : 22.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: berezin's home

Писане by dmitry romanov. on Чет Ное 23, 2017 3:00 pm

Димитрий Николаевич трябваше да стане император на Русия и всички знаеха това още от самото му раждане. Това беше съдбата му и продължаваше да бъде, но с полагащите му се препятствия. Баща му бе мъртъв и страната беше в политическа криза. Негово задължение бе да заеме мястото си и да сложи всичко в ред, но противниците на семейството му бяха твърде яростни, за да го позволят. Из залите, градините и улиците се водеше тиха война. Нямаше изгледи за победа или загуба. Всичко бе твърде объркано и сложно. Затова и с времето безнадеждността беше започнала да тегне над главата на младия мъж. Болката от загубата на баща му също бе достатъчно силна. Затова и се чувстваше толкова объркан и изгубен. Хората идваха, за да говорят с него и да изказват предположенията си за бъдещ успех, но с времето бе започнал да не ги чува. Монархията трябваше да продължи да съществува, но никога не беше изглеждало толкова трудно. Пред Димитрий имаше два пътя. Този на провала и този на успеха.
Алексей Березин бе верен на короната. Доказваше го не веднъж и поканата му не беше нещо, което да предизвика неприязъм в младия наследник. Всъщност му бе приятно да научи, че все още се сеща за него. В писмото пишеше, че в дома му няма никой освен прислугата и домакина. Дъщеря му беше заминала, а това щеше да даде нужното спокойствие на беглеца, защото в такъв се бе превърнал. Престъпник, който нямаше правото да иска това, което му се полага по право. Колко объркан беше животът му.
Димитрий се съгласи на поканата. Самият той имаше нужда от разнообразие. Напрежението около него му се отразяваше, а не искаше да бъде изнервен през цялото време. Всички вярваха, че планира как да си върне престола, но първото, което трябваше да стори беше да открие убиеца на баща си. Желанието за мъст бе по-силно от притегателната сила на короната. Трябваше да има наказание за престъпника и Димитрий щеше да го открие. Каквото и да му костваше. Нямаше прошка за убийството на един император. Той нямаше такава. Преди всичко ставаше въпрос за баща му.
Пътуването му беше благополучно. Посрещнаха го подобаващо и това го накара да се отпусне поне малко. Вечерта мина спокойно и след многото увещания на домакина си позволи да изпие чаша вино със силен аромат, което идваше от Франция. След всичко случило се не можеше да се отпусне и да си позволи главата му да се замае.
Всичко се разби на пух и прах, когато получи съобщение, че любовницата му иска да го посети. Твърде дълго време беше минало от последната им среща. Димитрий изпитваше силно влечение към нея. Изгаряща страст, която не можеше да си обясни. Затова и нетърпението да я види по-късно се прокрадна в душата му и се настани там, за да му напомня за себе си по-често от очакваното.
Прибра се в стаята си и дълго стоя на стола до прозореца вгледан в тъмното небе. Звукът от пристигащия екипаж го накара да се изправи рязко и да се приближи до вратата на стаята. Остави тишината да го обгърне и зачака момента. Дамата му не знаеше в коя стая се намира, затова трябваше да се намеси преди някой да разбере за пристигането й.
Чу шум и излезе в коридора бързо, но достатъчно тихо. Видя очертанието й в тъмнината и протегна ръце, за да я улови. Явно не разбра, че е той и веднага започна да се бори, а това изключително развесели Димитрий. Досега не бяха изпадали в толкова странна и тайна ситуация. Никога не се бяха крили толкова дълбоко в сенките.
Обви ръка около кръста й, а с другата си й попречи да се измъкне като й прекъсна пътя за бягство. Притисна я с тялото си до стената и последва въпроса, който вече очакваше.
- Любимият ти, скъпа моя - прошепна тихо и с устни докосна нежната кожа на шията й. Усети нещо различно. Нов аромат. Отиваше й.
Намери устните й и я целуна бързо и страстно. Не й позволи да говори повече. Съпротивата й намаля и той се възползва издърпвайки долната част на роклята й нагоре. Ръцете му се спуснаха към бедрата й и ги погалиха нежно. Топлината на кожата й му липсваше. Обсипа лицето и врата й с целувки, а пръстите на ръцете му се заеха със собствената си игра. Нямаха време за губене. Трябваше да я има тази нощ и нямаше да бъде доволен, ако изгубена важните минути в бездействие.

_________________
it hurts like hell

Come on, set me free from the pain that I feel If hell is on Earth then Heaven is real Set me free, take away all the pain Bring back the love to feel in Heaven again!
avatar
dmitry romanov.
Romanov
Romanov

Брой мнения : 15
Points : 15
Reputation : 0
Join date : 18.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: berezin's home

Писане by Annax on Чет Ное 23, 2017 9:03 pm

Пое си дълбоко въздух и миг след това устните му докоснаха нейните. И преди бе целувана, но това бе различно. Дали това защото не знаеше самоличността на мъжа срещу нея, или защото баща й можеше да ги хване, тя не знаеше. Знаеше, само че дълбоко в нея се пробужда желание, което тя усърдно бе приспивала през годините. Скоро осъзна, че хич не се бореше повече. Ръката му надигна роклята й и пръстите му бавно и нежно докоснаха горещата й кожа. Докосването му я накара да изстене нежно и тихо. Господ й бе свидетел, че през живота си не бе усещала подобно чувство. Сякаш между пръстите и кожата й течеше електричество. Сякаш нервите по кожата й изгаряха. 
Някъде дълбоко в нея глас крещеше да се спре и да избяга, ала тялото, сърцето й...те не искаха и да чуват. Не знаеше, кой е той, а и в интерес на истината нямаше желание да узнава. Ръцете му отдавна свободно се разхождаха по бедрата й, а тя никак не се дърпаше. Сграбчи лицето му и впи усните си в една дълга целувка, която показваше, достатъчно какво желание има в нея.
- По-доб...ре ще е...ако...влезем в стаята ти.- реши да бъде тази, за която я мислеше. Харесваше й да бъде друг човек. Тази вечер щеше да получи нечии чужди ласки, било това грешно или не. Анна умееше да се забавлява по куп различни начини и често...в очите на хората беше странна и особена. Но коя жена би избягала от ръце като тези? Ръце, които желаеха да опознаят цялото й тяло и да се потопят в топлината му. Коя жена би избягала от устни, които търсеха непрестанно нейните? Анна можеше и да изглежда глупава в нечии очи, но далеч не бе такава. Достатъчно мъже я бяха пожелали, за да има прилично самочувствие, от което има нужда всяка една жена, за да се чувтсва такава. Само да знаеше, този мъж каква чест получава...
Лека усмивка се появи на лицето й, но тъмнината я погълна и тя остана скрита. Знаеше, че тази вечер ще остане в забвение. Знаеше, че рано сутринта ще избяга и ще остави само мирисът си. Но силно се надяваше, да не разбере коя е, баща й нямаше да е доволен ако разбере за подобен случай. 
Което я наведе на мисълта, че най-вероятно това е гост на баща й, иначе нямаше да спи на този етаж. И все пак...това не я плашеше, напротив предизвикваше я да продължава да го целува.
Устните му сякаш оставяха белези по кожата й, които с радост би носела. Не можеше да се познае, но не отричаше пред себе си, че тази нейна страна й допада. Обичаше приключенията до толкова, че щеше да позволи на непознат да я вкара в леглото си. И в този миг се сети за всички обвинителни погледни на хората и как винаги с гордост минаваше край тях, показвайки им че мнението им няма място в нейния живот. 
След малко мъжът се наведе и я вдигна на ръцете си. Получаваше изключително нежно обгрижване, късметлийка бе жената, чието място си бе позволила да заеме. Нотка на вина премина през мисълта й, ала тя бързо я изгони. Внесе я в стаята и нежно я остави на леглото. След което се надвеси над нея и започна да развръзва връзките на корсета й. Когато корсета се отпусна и се разтвори около крехкото й тяло, отдолу се разкри гореща кожа, покрита само с нежното й бельо. И все пак умеше да се движи с грация и да не претупва нещата. Нова доза целувки заляха устните, врата й, а сега достигнаха и до деколтето й. Малкото й тяло се огъваше, като змийско, и трудно сдържаше поривите си за стонове. Този мъж, едва виждайки силуета му, беше като от приказка. Притежаваше изваяно тяло, което бе като закрила за нея. Ръцете й изучаваха тялото му, докато се наслажваше на целувките, с които я дарява той. 
След малко стигна ръбовете на ризата му и я издърпа през главата му, оставяйки тялото му да се покаже. Дълго щеше да сънува този мъж и някак си се радваше, че вероятно няма да узнае, че тя е била тук тази вечер. Желанието й да се влюби в мъжа си бе силно, но тази вечер победи желанието да бъде желана. Всяко негово докосване придизвикваше извиване. Всяка негова целува събуждаше лек стон, и бе сигурна, че това ще го кара да продължава още и още. Бе наблюдавала мъжете и се бе научила да познава кога, какво и как им харесва. Но можеше ли да направи същото и сега? Тъмнината им позволяваше да бъдат по-близки, тъмнината измиваше греховете и пазеше тайните им. И все пак...можеше ли да стигне до края с него?

_________________
Nothing is real.
I can’t remember anything Can’t tell if this is true or dream Deep down inside I feel the scream This terrible silence stops me
avatar
Annax
Elit
Elit

Брой мнения : 9
Points : 14
Reputation : 1
Join date : 22.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: berezin's home

Писане by dmitry romanov. on Чет Ное 23, 2017 11:27 pm

В крайна сметка всичко си дойде на мястото. Съпротивата й напълно изчезна щом осъзна, че е той и това го накара да изпита изключително удоволствие. Цялата тази мистерия и опасността, че могат да ги хванат изостряше желанието му да я има още тук и сега. Прилепена до стената. Искаше да чуе стоновете й, които щеше да събуди от удоволствие. Бяха като музика за ушите му, но докато у дома можеше да си позволи да се отдава на първичното в себе си, то тук не можеше да си позволи подобно поведение. Част от него го знаеше и възспираше искането му да започнат веднага.
Димитрий нямаше търпение. Забравяше за заобикалящата го обстановка. Желаеше жената пред себе си и искаше да я получи веднага. Страстта бе тази, която го водеше в този момент. Държеше се като луд и ръцете му не можеха да си намерят място. Трябваше да се докоснат до всяка една част от нея. Да я обладае по всеки начин. Да има достъп до всяка една част от тялото й. Да бъде страстен, а след това нежен. Да го моли за още. Мечтаеше за всичко това. Лудост ли беше неговото или бе напълно нормално? Изгарящата страст на един мъж към една жена.
Целувката й разпали и малкото, което не гореше в тялото му. Стана още по-нетърпелив и животинското в него напомни за себе си. Нямаше време и нямаше търпение да я получи тази нощ.
Напомнянето й дойде като решението, което не се беше сетил да вземе досега. Да, трябваше да се скрият. Намираха се на ръба на пропаст и ако не вземеха мерки можеше да стане катастрофално за тях.
Въпреки това я обсипа с още дузина целувки. Устните му се впиваха в нейните. Ръцете му продължаваха да изучават това, което му принадлежеше. Не за първи път бе негова, но сега се чувстваше различно. Все едно бяха заедно за първи път. Колко по-различно беше всичко с малко повече мистерия и опасност.
Приклетна, за да я вдигне на ръце и след това внесе в стаята си. Затвори вратата с тялото си и така всички любопитни очи нямаше да достигнат до тях. Сега бяха само двамата. Заедно със тишината и мрака. Единствените спътници, които оставаха глухи и слепи за действията им. Тайната им беше запазена и страстта щеше да им поднесе своя подарък.
Остави я на леглото, а след това нетърпеливо започна да развръзва връзките на корсета й. Беше бърз и ловък. Не го правеше за първи път. С времето бе придобил повече опит, но му харесваше да върши тази дейност. Както и сега.
Отново намери устните й. Обсипа с целувки кожата й и стигна до гърдите й. Обхвана ги с длани и въпреки плата върху тях им се наслади с едно единствено докосване. От своя страна тя свали ризата му. Беше готов да премахне всичко от себе си, а и от нея, но нетърпението го накара да действа преди да стори всичко това.
Хвана едната и длан, а след това я вкара в панталона си. Искаше да усети възбудата и силното му желание да я има.
- Усещаш ли колко силно те желая? - попита задъхано и без капка срам. Нямаше част от тялото му, която да не познава.
Избута края на роклята й нагоре. Разголи краката й и без никакъв свян си позволи да разкъса тънкото й бельо, което в този момент му пречеше. Едната му ръка се настани на устата й, за да спре стоновете й. Въпреки всичко трябваше да са внимателни.
- Ще те наградя с това, което толкова обичаш - прошепна на ухото й. Целуна бузата й и след това се засмя тихичко. - Тъй като си добро момиче тази вечер, затова и заслужаваш да получиш награда. Бъди тиха!
Дланта му остана върху устните й, а след това се смъкна надолу и стигна до бедрата й. Обсипа с целувки първо топлата кожа на едното, а след това и на другото бедро. Миг по-късно си проправи път нагоре и стигна до онова чувствително място, което не можеше да я остави безразлична. Знаеше какво й причинява в такива моменти. Не се поколеба да изпълни всичко, което знаеше, че ще й достави удоволствие. Роклята над главата му създаваше уединение, което не можеше да бъде нарушено. Едната му ръка заглушаваше всички стонове, които излизаха и тепърва щяха да излизат от устата й. Не искаше да събудят цялата къща, все пак. С другата си помагаше, за да й достави максимално удоволствие преди да стане време за онзи момент, в който и той щеше да изпита нетърпение да я изпълни цялата.

_________________
it hurts like hell

Come on, set me free from the pain that I feel If hell is on Earth then Heaven is real Set me free, take away all the pain Bring back the love to feel in Heaven again!
avatar
dmitry romanov.
Romanov
Romanov

Брой мнения : 15
Points : 15
Reputation : 0
Join date : 18.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: berezin's home

Писане by Annax on Съб Ное 25, 2017 6:31 pm

През краткия си живот Анна не бе имала интимни взаимоотношеня с мъж. И за повечето хора това бе напълно правилно, след като не бе омъжена. Но тя не го виждаше така, не може цял живот да потушаяа пожарите, които и други мъже са подпалвали. Сега имаше възможност за пореден път да прекрачи границата и да види какво я чака долу в пропастта. 
Докосванията му пробуждаха нови пориви за стонове, ръцете й стискаха чършафите и тялото й все така се огъваше, сякаш се разтапя в ръцете му. Не бе допускала мъж да бъде така близо до нея, да усеща топлината й и да я дарява с ласки. 
Когато ръката му запуши устата й и той започна да й шепне, нещо й подсказа, че това ще бъде повече от просто приятна вечер. Той прекрачваше граници, за чието съществуване бе в пълно неведение. Но тя нямаше намерение да го спира. Всяка следваща целувка, всяко негово движение, сякаш я пращаше на седмото небе и тя забравяше коя е. Този мъж определено даряваше другата жена с много...удоволствие. 
Грешеше ли? Даваше всичко, което можеше да й подсигури истински брак, на напълно непознат. И все пак нямаше никаква вина в нея, капка угризение. В главата й нахлуха спомени за красивото лице на майка й, което я гледаше с разочаровен поглед, но бързо бе прогонен от възбудата, която се надигна я нея. Силен стон се откъсна от устните й и смрази тишината, която се криеше в мрака. След малко отново срещна силуета му. Наведе се и избърса лицето си в чаршафите, а тя инстинктивно бръкна в панталона му. Напипа мъжеството му, което бе достатъчно твърдо, че да предизвика още по-силно желание да му се отдаде. Започнаха да се целуват още по-страстно и преди да се усети, той бе върху нея. Пристикаше мускулестото си тяло в нейното и сякаш в заключваше в любовен капан. Всичко наоколо сякаш пръщеше от напрежение. Устните му се впиха в нейните, а тя сякаш не за първи път го правеше, развърза панталона му и му позволи да я има. Позволи му да отнеме единственото нещо, което притежаваше. 
Болката бавно се разнесе по тялото й. Сякаш я докосваше ток, а малко след това вълна от силно удоволствие я заля. Ръката му не можеше да спре виковете й, за това просто продължи да я целува, едва спирайки за да сисе поемат въздух. Осънаваше, че този мъж никога нямаше да разбере, че се е случило, по-точно нямаше да знае самоличността на жената.
- Господи...- тих шепот се отдели от устните й. А в отговор чу лекия му смях. Притежаваше меден глас, който галеше ушите й. 
За първи път бе целунала момче, едва на 8. Харесваше си едно от момчетата на дойката й. Играеше с него често и веднъж искаше да види, защо големите се целуват и какво толкова хубаво има в това. След време със същото това момче имаха близост, която не издържа дълго. Бе целувала  много жаби и нито една не се бе превърнала в нейния принц. Но това не я плашеше. Представата й за мъж бе буквално приказка, която самата тя знаеше, че е невъзможно да се случи. А сега дори не бе сигурна защо се отдаваше на този мъж. Може би осъзнаваше, че едва ли някога ще намери, мъж в който да се влюби и да има възможност да се омъжи за него. Което сякаш й удари шамар и я подсети, че трябва да унищожи дрехите си от тази вечер, инак щеше да бъде разкрита. 
п.с. поста е ужасен...ще се реванширам.

_________________
Nothing is real.
I can’t remember anything Can’t tell if this is true or dream Deep down inside I feel the scream This terrible silence stops me
avatar
Annax
Elit
Elit

Брой мнения : 9
Points : 14
Reputation : 1
Join date : 22.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: berezin's home

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите